Учебник по стенография

Михо Пен­ков

СТЕНОГРАФИЯ

София, 2018 г.



УВОД

Скъ­пи при­яте­ли, вие чете­те и пише­те сво­бод­но, но пише­те ли бър­зо и лес­но как­то ви се иска? Сигур­но не! Мал­ци­на са тези, кои­то с обик­но­ве­но пис­мо могат да напи­шат пове­че от 25 – 30 думи в мину­та.

Стре­ме­жът да се уло­ви и запа­зи човеш­ка­та реч пораж­да необ­хо­ди­мост­та от ско­рос­т­но пис­мо още в древ­ност­та. Съз­да­ва се сте­ног­ра­фи­я­та, с коя­то може да се запи­шат 120 – 140 и пове­че думи вми­ну­та.

Дума­та „сте­ног­ра­фия” про­из­ли­за от гръц­ки­те „сте­нос” – тесен и „гра­фос” – пиша. В бук­ва­лен пре­вод тя озна­ча­ва „тес­но­пис”, но под сте­ног­ра­фия обик­но­ве­но се раз­би­ра бър­зо­пис.

Въз­ник­на­ла в древ­на Ела­да и Рим някол­ко века пр.н.е., сте­ног­ра­фи­я­та е издър­жа­ла изпи­та­ни­я­та на вре­ме­то пове­че от две хиля­до­ле­тия. В све­та на елек­т­ро­ни­ка­та и съв­ре­мен­ни­те инфор­ма­ци­он­ни тех­но­ло­гии, кога­то раз­го­вор­на­та реч дирек­т­но се превръ­ща в пис­мен текст, тя губи няко­гаш­но­то си зна­че­ние като един­с­т­ве­но сред­с­тво за бър­зо и точ­но запис­ва­не. Неза­ви­си­мо от това оба­че си оста­ва неза­ме­ним помощ­ник при тек­с­то­об­ра­бот­ка­та на раз­лич­ни мате­ри­а­ли, защо­то зву­ко­за­пис­ва­ща­та тех­ни­ка въз­про­из­веж­да уст­на­та реч бук­вал­но, а тя вина­ги се нуж­дае от стил­но и гра­ма­тич­но редак­ти­ра­не. Сте­ног­ра­фи­я­та е изклю­чи­тел­но полез­на за уче­ни­ци, сту­ден­ти и всич­ки, кои­то се зани­ма­ват с умс­т­вен труд. Да се водят запис­ки с обик­но­ве­но пис­мо, кога­то може да се изпол­з­ва сте­ног­ра­фи­я­та е все едно да се пъту­ва с кару­ца вмес­то с бърз влак или само­лет. Помис­ле­те само кол­ко по-лес­но е да се напи­ше вмес­то „кон­с­ти­ту­ция”, вмес­то „ико­но­ми­чес­ка кри­за”, вмес­то „бъл­гар­с­ко рево­лю­ци­он­но дви­же­ние”, или вмес­то „соци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко поло­же­ние на стра­на­та“. Но как да се научим да изпол­з­ва­ме тези стран­ни йерог­ли­фи и да овла­де­ем кри­ла­то­то пис­мо на сте­ног­ра­фа? Мал­ко пове­че жела­ние, труд и посто­ян­с­т­во и цял живот ще се наслаж­да­ва­те на уме­ни­е­то си бър­зо и лес­но да запис­ва­те лек­ции, речи и док­ла­ди, да пра­ви­те извад­ки от кни­ги, интер­нет и раз­лич­ни сред­с­тва за масо­ва инфор­ма­ция.

Бъл­гар­с­ка­та сте­ног­ра­фия е съз­да­де­на през 1879 г. от сло­ве­не­ца Антон Безен­шек по мол­ба на пър­во­то бъл­гар­с­ко пра­ви­тел­с­т­во след осво­бож­де­ни­е­то на стра­на­та от осман­с­ко иго. Антон Безен­шек приспо­со­бя­ва нем­с­ка­та кур­сив­на сте­ног­ра­фия на Франц Гебел­с­бер­гер към осо­бе­нос­ти­те на нашия език. През 1903 г. Минис­тер­с­т­во­то на народ­на­та просве­та одоб­ря­ва „Упът­ва­не за общ бъл­гар­с­ки сте­ног­раф­с­ки пра­во­пис”. През 1949 г. се раз­ра­бот­ват „Осно­ви на бъл­гар­с­ка­та сте­ног­ра­фия – сис­те­ма Гебел­с­бер­гер – Безен­шек”, кои­то през 1976 г. са подоб­ре­ни.

Пра­ве­ни са реди­ца опи­ти за съз­да­ва­не на нова сис­те­ма за висо­ко­е­фек­ти­вен и лес­но­ус­во­им бър­зо­пис, но те и досе­га не са полу­чи­ли широ­ка попу­ляр­ност и упот­ре­ба.;

Thanks! You've already liked this
No comments