Речник на турските думи в съвременния български печат

В тази кни­га ще откри­е­те кои зана­я­ти или човеш­ки качес­т­ва са пред­пос­тав­ка за въз­ник­ва­не на раз­прос­т­ра­не­ни име­на като Сев­да, Джам­ба­зов, Дюл­ге­ров, Замбо­ва, Кара­гьо­зов, Ток­мак­чи­ев. По този начин вед­на­га ще усе­ти­те пол­за­та от реч­ни­ка.

От дру­га стра­на, тур­с­ки­ят лек­си­ка­лен пласт в бъл­гар­с­кия език е мно­го бли­зък до сър­це­то ни. Ина­че каза­но, въп­ре­ки бор­ба­та с тур­циз­ми­те през Въз­раж­да­не­то (а тя не е напъл­но замря­ла и днес), тур­с­ки­те думи са навлез­ли мно­го дъл­бо­ко в кул­ту­ра­та и — да! в съз­на­ни­е­то на наро­да ни.. И зато­ва, кога­то зада­дем един въп­рос с тур­с­ки ези­ко­ви еле­мен­ти в него, той зву­чи по-свойс­ки и по-народ­нос­т­но — съв­сем неп­ри­ну­де­но. Виж­те напри­мер раз­ли­ка­та меж­ду изра­зи­те „Заста­нал съм на ъгъ­ла“ и „Кур­ди­сал съм се на кьо­ше­то“. Вто­ри­ят ни зву­чи по-естес­т­ве­но. Тази осо­бе­ност на тур­с­ки­те думи е забе­ля­за­на от съв­ре­мен­ни­те жур­на­лис­ти и те — с инту­и­тив­ния си стре­меж да напра­вят ези­ка по-изра­зи­те­лен — зна­чи­тел­но уве­ли­чи­ха упот­ре­ба­та им. При­ме­ри с масо­во упот­ре­бя­ва­ни тур­циз­ми от съв­ре­мен­на­та пуб­ли­цис­ти­ка ще откри­е­те в целия кор­пус на реч­ни­ка.

Още за кни­га­та може да про­че­те­те и да си я поръ­ча­те тук.

Thanks! You've already liked this
No comments