Невероятната съдба на Амели Пулен

Аме­ли е невин­но и наив­но моми­че, живе­е­що в Париж, с ней­но соб­с­тве­но чув­с­т­во за спра­вед­ли­вост. Тя реша­ва да помог­не на окол­ни­те и меж­дув­ре­мен­но откри­ва любов­та.

Режи­сьор: Жан-Пиер Жьо­не

Сце­на­рий: Гийом Лоран и Жан-Пиер Жьо­не

В роли­те: Одре Тоту — Аме­ли Пулен, Мати­йо Касо­виц (Нино Кен­кам­поа), Доми­ник Пинон (Жозеф), Руфъс (Рафа­ел Пулен, баща­та на Аме­ли), Жамел Дебуз (Люси­ен)

Музи­ка: Ян Тиер­сен

Вре­мет­ра­е­не: 122 мин.

Стра­на: Фран­ция /​Гер­ма­ния

Език: френ­с­ки

Неве­ро­ят­на­та съд­ба на Аме­ли Невероятната съдба на Амели ПуленПулен“ е исто­рия за моми­че израс­на­ло изо­ли­ра­но от оста­на­ли­те деца. Ней­на­та май­ка уми­ра, кога­то тя е била мал­ка. Баща й, необ­щи­тел­ни­ят пси­хо­лог, нико­га не я е прегръ­щал. Само вед­нъж месеч­но я преглеж­да­ли и зато­ва сър­це­то на Аме­ли точ­но тога­ва поч­ва­ло сил­но да бие. Пора­ди това, баща й е смя­тал, че дъще­ря му стра­да от проб­ле­ми със сър­це­то, зато­ва я отда­ле­ча­ва от дру­ги­те деца. След като, за да ста­не неза­ви­си­ма, напус­ка роди­тел­с­кия дом и ще раз­вие нео­би­чай­но акти­вен живот.

Кога­то порас­т­ва, ста­ва сер­ви­тьор­ка в мал­ко­то кафе­не в Мон­мартр, чия­то соб­с­тве­нич­ка е бив­ша цир­ко­ва артист­ка. На 22 годи­ни, Аме­лия води обик­но­вен живот. Рад­ва на мал­ки удо­вол­с­т­вия като съби­ра­не на камъ­че­та, кои­то са под­хо­дя­щи за хвър­ля­не над вода­та, раз­хож­да се из Париж, наблю­да­ва хора­та или опит­ва да изчис­ли кол­ко хора в този опре­де­лен момент изпит­ват орга­зъм Един ден, зад плоч­ки­те на сте­на­та в ней­но­то баня Аме­лия раз­кри­ва ста­ра метал­на кутия, коя­то при­над­ле­жи на едно дете, живя­ло кога­то порас­т­ва, ста­ва сер­ви­тьор­ка в мал­ко­то кафе­не „Две­те вятър­ни мел­ни­ци“ в Мон­мартр, чия­то соб­с­тве­нич­ка е бив­ша цир­ко­ва артист­ка в ней­ния апар­та­мент. Реша­ва да наме­ри сега въз­рас­т­ния човек, кой­то е оста­вил кути­я­та и да му я вър­не.

Кога­то нами­ра чове­ка, след­ва и оста­вя кути­я­та в теле­фон­на каби­на. Кога­то чове­кът вли­за, виж­да кути­я­та и я отва­ря. С това се връ­щат спо­ме­ни­те му от дет­с­тво­то и потре­сен отива в най-близ­ко­то кафе­не. Аме­лия наблю­да­ва и виж­да поло­жи­тел­ни ефект, кой­то предиз­вик­ва вър­ху него. Пред нея и дру­ги­те сер­ви­тьо­ри­те, той раз­каз­ва раз­въл­ну­ва­но как­во му се е слу­чи­ло. От този момент, Аме­лия реша­ва, че в бъде­ще ще пра­ви доб­ри дела на хора­та, за да ги напра­ви щас­т­ли­ви, как­то и на баща си, коле­ги­те и съсе­ди­те.

Но макар тя да обръ­ща вни­ма­ние на дру­ги­те, те не й обръ­щат на нея. Стра­ху­ва се да не умре от отча­я­ние…

Thanks! You've already liked this
No comments