Гигантският Буда от Лешан, Китай

Гигант­с­ки­ят Буда в Лешан е пост­ро­ен по вре­ме на динас­ти­я­та Тан (618−906 г.).Лице­то му е издъл­ба­но в ска­ла и се нами­ра там, къде­то се вли­ват реки­те Мин­дзян, Даду и Цин­гу­ей в южна­та част на китайс­ка­та про­вин­ция Съчу­ан, бли­зо до град Лешан. Лице­то на камен­на­та скул­п­то­ра е обър­на­то към пла­ни­на­та Емей, а реки­те се вли­ват в ней­но­то под­но­жие. Това е най-голе­ми­ят Буда в све­та, и дъл­го вре­ме това е най-висо­ка­та ста­туя в све­та изоб­що.
Райо­нът на пла­ни­на­та Емей е живо­пи­сен, като този памет­ник е вклю­чен в спи­съ­ка на ЮНЕСКО за Све­тов­но­то наслед­с­тво от 1996 г. Ста­ту­я­та устоя и на раз­ру­ши­тел­но­то земет­ре­се­ние в про­вин­ция Съчу­ан през 2008 г.
Стро­е­жът започ­ва през 713 г., ръко­во­ден от китайс­кия монах Хай­тун. Спо­ред леген­да­та там къде­то се вли­ват реки­те е живе­е­ло чудо­ви­ще. То чес­то предиз­вик­ва­ло при­лив­ни въл­ни, кои­то обръ­ща­ли пла­ва­щи­те по река­та лод­ки. Той се надя­вал, че Буда ще укро­ти нес­по­кой­ни­те води, кои­то при­чи­ня­ва­ли щети на пла­ва­тел­ни­те съдо­ве надо­лу по река­та. Раз­каз­ва се, че кога­то финан­си­ра­не­то на про­ек­та било заст­ра­ше­но, той сам си избол очи­те, за да дока­же сво­я­та набож­ност и отда­де­ност. Въп­ре­ки това след смърт­та му все пак стро­е­жът е прекра­тен пора­ди недос­тиг на пари. Око­ло 70 годи­ни по-къс­но мес­тен вое­на­чал­ник реша­ва да спон­со­ри­ра про­ек­та и през 803 г. стро­е­жът е завър­шен от чира­ци­те на Хай­тун.
Кога­то гигант­с­ки­ят Буда бил издъл­бан била пост­ро­е­на огром­на покри­та със злат­ни плоч­ки 13-етаж­на кон­с­т­рук­ция за да го пред­па­зи от дъж­да и слън­це­то. Тази кон­с­т­рук­ция била раз­ру­ше­на и раз­гра­бе­на от мон­гол­ци­те по вре­ме на вой­ни­те в края на динас­ти­я­та Юан. Отто­га­ва камен­на­та ста­туя е откри­та.